Mar 4, 2011, 6:01 PM

Животът в моята страна

  Poetry » Civic
671 1 0

Животът в моята страна

е станал тъй мрачен и жесток.

Защо ти, Българино,

позволи така да се отнесат с теб?

Защо, Българино,

ти навел си тъй глава и не смееш да я вдигнеш?

Нима харесва ти така -

животът да ти минава в мрак и самота!

Защо, Българино,

ти така си се затворил в своята черупка?

От своя дом ти направил си затвор

за своята душа!

Излез навън, от своя затвор,

тъй мрачен и ще видиш,

че навън е светло, тъй прекрасно!

Навън, в горите и полята,

пеят птички, а слънцето е още там, на небето,

и огрява живота ти за теб!

Вдигни глава и не я навеждай вече,

защото ти потомък си на свят народ!

Ти, Българино, си обречен да се бориш цял живот!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Веселинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...