Животът всичко ми дари

1 ago 2019, 16:39

Poesía

2311 4 6

Спъваха ме. Падах. После ставах...

Най-боли от удари под кръста.

Болка. Стон. Но после продължавах.

Тръгна ли, назад не се обръщам.

Имах. Губех. Нищо не векува...

Плаках и от радост, и от жал.

Че животът истински си струва,

къшей хляб на гладен щом съм дала..

Лъгаха ме. От сърце прощавах.

Все напред вървях. И се усмихвах.

Важно беше само да съм здрава,

себе си да бъда да не спирам...

И летях, и отвисоко падах...

Нищо времето не ми спести.

Бях и в Рая, но горях и в Ада.

Той, Животът, всичко ми дари...

Есенна

stateva

Книги

10,00 BGN

2020-03-25T12:06:40+02:00 2040 1

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

2019-08-03T08:03:14+03:00

Благодаря ви сърдечно, Данаил и Ирина! Усмихнат да е денят ви!
Иржи (Ирина Филипова)

2019-08-03T07:53:45+03:00

"Себе си да бъдеш да не спираш..."това много ми харпеса и явно ти си го постигнала,Ваня,/или твоя лирически/,след всички преживявания,които описваш!!...Много ми хареса борбения дух,който струи от всяка строфа!
dansyto (Данаил Таков)

2019-08-03T01:06:14+03:00

Мъдрост и житейска сила има в думите ти, ВАНЯ!
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

2019-08-02T08:39:43+03:00

Благодаря ви, Танюша и Краси! Усмихнат ден, момичета!
ИнаКалина

2019-08-01T22:45:10+03:00

Това е живота... и винаги може да те изненада. Поздрави, Ваня!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2019-08-01T19:37:42+03:00

Силни стихове, истински! Браво, Ваня!