Животът всичко ми дари
Спъваха ме. Падах. После ставах...
Най-боли от удари под кръста.
Болка. Стон. Но после продължавах.
Тръгна ли, назад не се обръщам.
Имах. Губех. Нищо не векува...
Плаках и от радост, и от жал.
Че животът истински си струва,
къшей хляб на гладен щом съм дала..
Лъгаха ме. От сърце прощавах.
Все напред вървях. И се усмихвах.
Важно беше само да съм здрава,
себе си да бъда да не спирам...
И летях, и отвисоко падах...
Нищо времето не ми спести.
Бях и в Рая, но горях и в Ада.
Той, Животът, всичко ми дари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
