Aug 1, 2019, 4:39 PM

Животът всичко ми дари

  Poetry
2.8K 4 6

Спъваха ме. Падах. После ставах...

Най-боли от удари под кръста.

Болка. Стон. Но после продължавах.

Тръгна ли, назад не се обръщам.

 

Имах. Губех. Нищо не векува...

Плаках и от радост, и от жал.

Че животът истински си струва,

къшей хляб на гладен щом съм дала..

 

Лъгаха ме. От сърце прощавах.

Все напред вървях. И се усмихвах.

Важно беше само да съм здрава,

себе си да бъда да не спирам...

 

И летях, и отвисоко падах...

Нищо времето не ми спести.

Бях и в Рая, но горях и в Ада.

Той, Животът, всичко ми дари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Произведението е включено в:

Есенна 🇧🇬

Есенна
BGN 10.00
2.7K 1

Comments

Comments

  • Благодаря ви сърдечно, Данаил и Ирина! Усмихнат да е денят ви!
  • "Себе си да бъдеш да не спираш..."това много ми харпеса и явно ти си го постигнала,Ваня,/или твоя лирически/,след всички преживявания,които описваш!!...Много ми хареса борбения дух,който струи от всяка строфа!
  • Мъдрост и житейска сила има в думите ти, ВАНЯ!
  • Благодаря ви, Танюша и Краси! Усмихнат ден, момичета!
  • Това е живота... и винаги може да те изненада. Поздрави, Ваня!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...