21 ene 2021, 1:33

Живях

571 0 0

На таз земя аз бях

На таз земя аз скитах

На таз земя аз някакси разбрах

Какво е да си човек. Живях

С всичката ми корест, воля, страх

С всичко туй, обичайки, живях.

 

Живях и светеше свещта

Да превъзмогна пак нощта

Но мисълта е като кама -

Робство, мрак, нищета

Разрязва те и изгасва свеща.

 

Бреговете на една самотна мисъл

Оголяха, останаха без пясък

Не чуваха се там вълните

Не виждаше се на скалите блясък.

 

Избяга ти в полето на нощта

Избяга ти в подножието на надеждите

И докато се стичаха сълзите на дъжда

Търсеше ти спасение във копнежите.

 

А тази къща останала бе празна

Колелото старо паркирано отпред

Сякаш викаше, напразно:

„Тук бе живял човек“.

 

А клонките от стари спомени

Люлееха се тъй насам, натам

Вятърът духаше мълнии огнени

А ти останал беше сам.

 

Не виждаш ли ти спомена?

Тоя демон проклет, остарял

Не умира. Проклет е спомена.

Остава да каже, че си живял.

 

Куминът пушеше от болка

Дъхът спираше на есента.

Споменът, че беше малка

И на живота пя ти песента.

 

Това, което исках да ти кажа,

Но спря дъха и не успях

'Осъдени сме да обичаме' –

Вземи това наследство и дай нататък,

на другите,

                                   на тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...