6 ene 2009, 8:37

Йорданов ден

  Poesía » Otra
878 0 9
За кръста днес в реката аз да скоча ли?
Не! Той е в мен. На плещите ми тегне,
а грехове, течащи като сокове,
съсирват до безбожност моите вени.

Не се боя от ледените атоми.
От своята безпомощност се плаша.
Сърцето без качулка е за вятъра.
Миксаторът ще го превърне в каша.

Мислите ми зъзнат от уплахата.
Не съм Йордан, а искам да спечеля.
От хаоса като безгарни влакове
и делникът превръща се в неделя.

Бог, навлякъл расото, брадее.
В дланта му е нагърчена наградата.
Ако понесъл кръста - оцелея,
усмивката ми ще е плод от страдане.

Йорданов ден е! Всеки носи кръста си.
Далдисайте се в себе си и нека,
 усетите ли цвете между пръстите,
значи сте се хванали за светлото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има някакво чувство , смесено може би някаква ярост.Последнят ред се губи една сричка Трябва да стане "значи сте се хванали за светлото".Иначе е актуално.
  • Има хубави елементи в този стих, но мисля, че не е завършен, г-н Йорданов.
  • Бог навлякъл расото брадее.
    В дланта му е нагърчена наградата.
    Ако понесъл кръста - оцелея,
    усмивката ми ще е плод от страдане.

    това ми хареса много ...

    обаче да питам ... аз ли съм сбъркан или често не се съобразявате при подбора на думите ... говорим за Йорданов ден ... далдисайте ( идея нямам какво значи но звучи автентична наша дума , готино звучи) ..та Йорданов ден , кръст, далдисайте и некъде там омешани и - миксатор и ледени атоми ...
  • ДА!!! Аплодирам!!!
  • Сърцето без качулка е за вятъра.

    Много здрав бъди
    и от "вятъра" се опази!


    Честито на именниците!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...