6.01.2009 г., 8:37

Йорданов ден

876 0 9
За кръста днес в реката аз да скоча ли?
Не! Той е в мен. На плещите ми тегне,
а грехове, течащи като сокове,
съсирват до безбожност моите вени.

Не се боя от ледените атоми.
От своята безпомощност се плаша.
Сърцето без качулка е за вятъра.
Миксаторът ще го превърне в каша.

Мислите ми зъзнат от уплахата.
Не съм Йордан, а искам да спечеля.
От хаоса като безгарни влакове
и делникът превръща се в неделя.

Бог, навлякъл расото, брадее.
В дланта му е нагърчена наградата.
Ако понесъл кръста - оцелея,
усмивката ми ще е плод от страдане.

Йорданов ден е! Всеки носи кръста си.
Далдисайте се в себе си и нека,
 усетите ли цвете между пръстите,
значи сте се хванали за светлото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има някакво чувство , смесено може би някаква ярост.Последнят ред се губи една сричка Трябва да стане "значи сте се хванали за светлото".Иначе е актуално.
  • Има хубави елементи в този стих, но мисля, че не е завършен, г-н Йорданов.
  • Бог навлякъл расото брадее.
    В дланта му е нагърчена наградата.
    Ако понесъл кръста - оцелея,
    усмивката ми ще е плод от страдане.

    това ми хареса много ...

    обаче да питам ... аз ли съм сбъркан или често не се съобразявате при подбора на думите ... говорим за Йорданов ден ... далдисайте ( идея нямам какво значи но звучи автентична наша дума , готино звучи) ..та Йорданов ден , кръст, далдисайте и некъде там омешани и - миксатор и ледени атоми ...
  • ДА!!! Аплодирам!!!
  • Сърцето без качулка е за вятъра.

    Много здрав бъди
    и от "вятъра" се опази!


    Честито на именниците!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...