Йорданов ден
Не! Той е в мен. На плещите ми тегне,
а грехове, течащи като сокове,
съсирват до безбожност моите вени.
Не се боя от ледените атоми.
От своята безпомощност се плаша.
Сърцето без качулка е за вятъра.
Миксаторът ще го превърне в каша.
Мислите ми зъзнат от уплахата.
Не съм Йордан, а искам да спечеля.
От хаоса като безгарни влакове
и делникът превръща се в неделя.
Бог, навлякъл расото, брадее.
В дланта му е нагърчена наградата.
Ако понесъл кръста - оцелея,
усмивката ми ще е плод от страдане.
Йорданов ден е! Всеки носи кръста си.
Далдисайте се в себе си и нека,
усетите ли цвете между пръстите,
значи сте се хванали за светлото...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
