slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
19 jun 2011, 21:36

Жребий

  Poesía » Otra
572 0 2

 

 

Грубички бяха те - мойте ръце,

нямаше пръстени златни

по тях.

Свито, тревожно бе мойто сърце,

често забравях какво значи смях.

 

Времето бръчки в лицето дълба,

чезна и блясъкът

в мойте очи.

Малко без време дойде есента,

ранна слана ми косите сребри...

 

Пак благосклонен ти беше, живот.

Тежичък жребий за мен

отреди.

Ала ми даде и топло гнездо -

в него отгледах две птички добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0