Грубички бяха те - мойте ръце,
нямаше пръстени златни
по тях.
Свито, тревожно бе мойто сърце,
често забравях какво значи смях.
Времето бръчки в лицето дълба,
чезна и блясъкът
в мойте очи.
Малко без време дойде есента,
ранна слана ми косите сребри...
Пак благосклонен ти беше, живот.
Тежичък жребий за мен
отреди.
Ала ми даде и топло гнездо -
в него отгледах две птички добри.
© Славка Любенова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
