Жребий
Грубички бяха те - мойте ръце,
нямаше пръстени златни
по тях.
Свито, тревожно бе мойто сърце,
често забравях какво значи смях.
Времето бръчки в лицето дълба,
чезна и блясъкът
в мойте очи.
Малко без време дойде есента,
ранна слана ми косите сребри...
Пак благосклонен ти беше, живот.
Тежичък жребий за мен
отреди.
Ала ми даде и топло гнездо -
в него отгледах две птички добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
