Самодива (Вики)
535 5961
8 may 2009, 18:04

Жрица 

  Poesía
773 0 11

Сред море от неволи

неуморен ще бродиш,

да намериш заветния храм.

Чуден сън ще те води,

път ще търсиш нагоре -

пак сънувал си жрицата, знам.

 

Огън в старо светилище,

оцелял през годините,

ми предрече - ще стигнеш до тук.

През гори ще преминеш,

през реки и долини,

омагьосан от чистия звук

 

на камбани и мириса

на тревите посипани

пред олтара на храма познат.

Съществувам наистина

и така съм орисана -

да изпращам чрез сънища знак.

 

Ще отворя вратата си,

ще ти дам светлината си,

ще те срещна пред храма сама.

Бял венец ти изплетох

от омайващо цвете,

с моя глас вятър шепне - ела!

 

Аз съм древната жрица

с очи на орлица.

Мен си търсил през дългия път -

по-свободна от птиците,

по-добра от девиците...

Рай си искал - ще стигнеш отвъд.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??