7 ene 2009, 20:40

Жуженето...

  Poesía
1K 0 1
 

Песента на лудите -

жуженето...

Сенките говорят,

бездушно сумтят!...

...

За Безименната...

А за мен самата?...

Двете все май сме

на кръстопът...

...

За Безименната...

И за всичките й

сто лица!...

За Безименната...

И за многото й музи...

За Безименната...

За кристалния й свят...

За парчетата

от всичките мечти

обезверени...

...

За Безименната!...

...

Името й...

Вече го изтрих!...

Ала не забравих жарът

във очите пепеливи,

с който можеше

и зверове да укроти!...

...

Старата й вечна муза,

старият й вечен ад -

изгряващ с нощните звезди...

Едната крехка и непоносима,

сладострастна лудост...

Едната й амбиция

и болна страст!...

...

За Безименната...

И за всичките безименни...

И луди!...

За многобройните и

нелечимо болни "Аз"!...

За сенките безплътни

и за техните възлюбени!...

...

За Безименната...

И за всички нощни сенки

без тела...

...

Песента на сенките...

Песента на лудите...

Жуженето...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Песента на лудите...
    Жуженето...

    Страхотно хрумване! Много ми хареса.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...