23 feb 2010, 9:37

Just me *

  Poesía » Otra
808 0 5

 

тази нощ мюриъл в ретрочерно размествам пластовете на незначещото нищо изваждам от дълбокото шах чифт дълги ръкавици и една въздишка минаваща през вратата на застиналите стъпки вдишвам мъглата на устните потекли в капка рубин и нечути нашепнати думи местя царицата по легло затрупано с очи пешките драскат в кристалните кръгове в загадъчно G забравям правилата в дъното на шапка и всички оставащи стъпки от танца хапя стръвно левия рог на луната жадна съм от минало в стари оловни огледала оставям първата буква от себе си Just me аre u ready* *просто аз готов ли си

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...