23 февр. 2010 г., 09:37

Just me *

811 0 5

 

тази нощ мюриъл в ретрочерно размествам пластовете на незначещото нищо изваждам от дълбокото шах чифт дълги ръкавици и една въздишка минаваща през вратата на застиналите стъпки вдишвам мъглата на устните потекли в капка рубин и нечути нашепнати думи местя царицата по легло затрупано с очи пешките драскат в кристалните кръгове в загадъчно G забравям правилата в дъното на шапка и всички оставащи стъпки от танца хапя стръвно левия рог на луната жадна съм от минало в стари оловни огледала оставям първата буква от себе си Just me аre u ready* *просто аз готов ли си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...