23 февр. 2010 г., 09:37

Just me *

814 0 5

 

тази нощ мюриъл в ретрочерно размествам пластовете на незначещото нищо изваждам от дълбокото шах чифт дълги ръкавици и една въздишка минаваща през вратата на застиналите стъпки вдишвам мъглата на устните потекли в капка рубин и нечути нашепнати думи местя царицата по легло затрупано с очи пешките драскат в кристалните кръгове в загадъчно G забравям правилата в дъното на шапка и всички оставащи стъпки от танца хапя стръвно левия рог на луната жадна съм от минало в стари оловни огледала оставям първата буква от себе си Just me аre u ready* *просто аз готов ли си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...