Feb 23, 2010, 9:37 AM

Just me *

  Poetry » Other
810 0 5

 

тази нощ мюриъл в ретрочерно размествам пластовете на незначещото нищо изваждам от дълбокото шах чифт дълги ръкавици и една въздишка минаваща през вратата на застиналите стъпки вдишвам мъглата на устните потекли в капка рубин и нечути нашепнати думи местя царицата по легло затрупано с очи пешките драскат в кристалните кръгове в загадъчно G забравям правилата в дъното на шапка и всички оставащи стъпки от танца хапя стръвно левия рог на луната жадна съм от минало в стари оловни огледала оставям първата буква от себе си Just me аre u ready* *просто аз готов ли си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...