Lebovski (Лебовски)
186 376
1 may 2015, 9:10

жълтият шаман 

  Poesía » Otra
381 0 3

Небе, река, щурци, гора,
ракия, страх, мечти, луна,
одеало, челник, нож, звезди
и огън,силен, як, пращи.
Събут, захвърлен на тревата найк,
на тополата подпрян е-байк.
Въже, брезенти, клончета, заслон
под него черен, тлъст canon,
на шиш върти се нещо и цвърчи,
а животът все така горчи, горчи.
Във тъмното се някой смее,
и сякаш мракът лекичко жълтее.
И небето става жълто и реката,
и щурците стават жълти и гората,
и ракията, страхът, мечтите..
Пожълтяват и луната и звездите,
и смехът и онова което там цвърчи,
животът пак си тихичко боли, но някак вече не така горчи.

Жълтият шаман се смее,

а огънят си тихо тлее,

щурците пеят и ветрец повява,

светът потъва в жълтата забрава.

© Лебовски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сакън
  • Еми... става. Да не си изпушил жълтия равнец от полянката госп'н Либов ски
  • Не случайно сте един от Любимите ми автори тук, Лебовски! Харесвам всеки път - рядко Ви коментирам! Поздравления!
Propuestas
: ??:??