Жълто
Стеляна & канибалd
Мразя как скърца мократа прежда
със забити в нея кръвожадни бодли,
крива изглежда изплетената надежда,
пропита от уличен прах и сълзи...
Ненавиждам също фамозната пролет
и измислено скърбящия дъжд на небето,
старото синьо, което ми даваше полет,
глухо изхълца, разгазирало сърцето.
Най ми се иска да рисувам жълта сграда
с превъртял ключ и залостено резе
и дълбока река, вместо висока ограда,
да се влее в пълноводното небе.
В мен ще погледнат всички слънчогледи,
до лудост влюбени в кипящата ми кръв,
ще крадат от очите ми цветовете бледи,
подхвърлили луните вместо стръв...
- Жълто е твоето малко царство,
жълто е и нахално пак те боде.
Знаеш ли, ти си един извор карстов -
те го затрупват, а пък той пак си тече.
Хвърляй в боклука всичките си съмнения,
скачай в морето и не търси парашут.
На каша смачкай злите си угризения,
бъди винаги Гъливер, никога лилипут.
© Стеляна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Неповторима! С Арихо имаме вече такива три общи! И всичките са такива "жълти"!
-
Поздрав от още един Гъливер...
Жълт поздрав, разбира се - слънчев! -
Слънчево е тук!И много ...Жълто!Поздрав на двамата!Да живеят цветовете!
-
охохо Така е! Ще се редактирам! В Т-то и акъла ми е грешката... Поне Т-то мога да оправя.
-
помощТа, акъл и .. като не ти дойдат навреме - не ги чакаш
-
Отново благодаря за думите! Идеми, благодаря ти за помощта, аз не се сетих да го копирам!
-
ПОздрави...Катя!
-
ето първа част:
Стеляна & канибалd
Мразя как скърца мократа прежда
със забити в нея кръвожадни бодли,
крива изглежда изплетената надежда,
пропита от уличен прах и сълзи...
Ненавиждам също фамозната пролет
и измислено скърбящия дъжд на небето,
старото синьо, което ми даваше полет,
глухо изхълца, разгазирало сърцето.
Най ми се иска да рисувам жълта сграда
с превъртял ключ и залостено резе
и дълбока река, вместо висока ограда,
да се влее в пълноводното небе.
В мен ще погледнат всички слънчогледи,
до лудост влюбени в кипящата ми кръв,
ще крадат от очите ми цветовете бледи,
подхвърлили луните вместо стръв... -
Лелее!!! Такова нещо чета за първи път. Страшно сполучливо е станало а от пред е като някакво тайно писмо, което подтиква да бъде разчетено (тъй че и недоглеждането на шрифта е дало положителен ефект).. Браво !
-
Стел, моля те ако ти е възможно копирай първата част на текста и го постави в полето за коментари, че и такива като мен да могат да го прочетат. Благодаря ти предварително.
-
Благодаря на наминалите! В началото не разбрах какво имате предвид с тези йероглифи, но явно грешката е моя- шрифтът не е подходящ...
Ужасно се радвам на искрените ви мнения... Критика, двойки... Всички оценки са добре дошли.
Ще споделя, че когато колегите ми от работа го прочетоха казаха, че нямам друг такъв текст, който да ме описва най-добре... Всеки има своята лудост, това е моята. Да разясня само някои неща. Текстът отбелязва няколко момента за самата мен: Не понасям пролетното време заради алергиите, които имам; дразнят ме мокри вълнени дрехи заради скърцащия им звук и когато ги простирам си слагам тапи за уши и ръкавици... И на личната ми карта пише: цвят на очите- ЖЪЛТ!
И пак ще кажа, БЛАГОДАРЯ! Ар, благодаря за уастието! -
Жълт свят... великани в страната на лилипутите- знаете ли какво виждам зад всичко това?! Стеляна и Арихо на екскурзия в Япония!
- жълтурчета -
Е, сега вече виждам и твоята част /в предишния коментар смятах, че йероглифите са някаква заигравка, демонстрираща лудостта/!
-
... какви фрактури от жълта каша...
-
Стелче, какво става, какиното? Жълто, извънземно стихо ли си написала? Ами много е отчетливо и сполучливо, честно!
-
-
ПОЗДРАВ СТЕЛЕ.Трябва да се тече.....ТОПЛИНКА!!!
-
излизат ми в началото някакви странни обърнати с короната надолу дървета?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
