Жълто
Стеляна & канибалd
Мразя как скърца мократа прежда
със забити в нея кръвожадни бодли,
крива изглежда изплетената надежда,
пропита от уличен прах и сълзи...
Ненавиждам също фамозната пролет
и измислено скърбящия дъжд на небето,
старото синьо, което ми даваше полет,
глухо изхълца, разгазирало сърцето.
Най ми се иска да рисувам жълта сграда
с превъртял ключ и залостено резе
и дълбока река, вместо висока ограда,
да се влее в пълноводното небе.
В мен ще погледнат всички слънчогледи,
до лудост влюбени в кипящата ми кръв,
ще крадат от очите ми цветовете бледи,
подхвърлили луните вместо стръв...
- Жълто е твоето малко царство,
жълто е и нахално пак те боде.
Знаеш ли, ти си един извор карстов -
те го затрупват, а пък той пак си тече.
Хвърляй в боклука всичките си съмнения,
скачай в морето и не търси парашут.
На каша смачкай злите си угризения,
бъди винаги Гъливер, никога лилипут.
© Стеляна All rights reserved.
