valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
27 jun 2007, 9:48

ЖЪЛТО ПАТЕ 

  Poesía
1707 0 8
Твоят патешки пух все още е рохкаво жълт.
За теб зная приказка не една.
Да разкажа? Чудя се! Бих ли могъл?
По-добре да ти дам от мечтите си за храна.

Не размахвай крилцата си, че ще вземеш да отлетиш.
Висините те теглят, но на земята е твърдостта.
Там - в простора или ще изгориш,
или ловец ще отнеме летежната ти мечта.

На земята стой, ще се грижа за теб, нали
си ми слабост. Харесвам аз твоят пух.
Мое пате, сред всичките златни звезди
ти си моя звезда, която видях и чух.

И дано си останеш все така жълто-нежно.
Да си глухарче за моята самота...
Жълто пате е моята днешност и вечност.
Мое слънце е, всъщност е мойта душа!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??