27.06.2007 г., 9:48

ЖЪЛТО ПАТЕ

1.9K 0 8
Твоят патешки пух все още е рохкаво жълт.
За теб зная приказка не една.
Да разкажа? Чудя се! Бих ли могъл?
По-добре да ти дам от мечтите си за храна.

Не размахвай крилцата си, че ще вземеш да отлетиш.
Висините те теглят, но на земята е твърдостта.
Там - в простора или ще изгориш,
или ловец ще отнеме летежната ти мечта.

На земята стой, ще се грижа за теб, нали
си ми слабост. Харесвам аз твоят пух.
Мое пате, сред всичките златни звезди
ти си моя звезда, която видях и чух.

И дано си останеш все така жълто-нежно.
Да си глухарче за моята самота...
Жълто пате е моята днешност и вечност.
Мое слънце е, всъщност е мойта душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...