4 dic 2008, 9:54
Жътва
ЖЪТВА
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят.
Ръцете хищно повалят жито зряло.
Със остър сърп режат пъпната му връв.
Сред класове на сянка слънцето е спряло.
и пот се лее от мене като кръв.
Във огнен ад замесвам пот и жито.
Нивата очаква наесен пак да сея.
В мен се прокрадва надежда скрита.
… Отново ли ще жъна плод от нея?
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят.
Ръцете хищно повалят жито зряло.
Със остър сърп режат пъпната му връв.
Сред класове на сянка слънцето е спряло.
и пот се лее от мене като кръв.
Във огнен ад замесвам пот и жито.
Нивата очаква наесен пак да сея.
В мен се прокрадва надежда скрита.
… Отново ли ще жъна плод от нея?
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Берекет да е!
-
Харесах!
-
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
