Dec 4, 2008, 9:54 AM
Жътва
ЖЪТВА
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят.
Ръцете хищно повалят жито зряло.
Със остър сърп режат пъпната му връв.
Сред класове на сянка слънцето е спряло.
и пот се лее от мене като кръв.
Във огнен ад замесвам пот и жито.
Нивата очаква наесен пак да сея.
В мен се прокрадва надежда скрита.
… Отново ли ще жъна плод от нея?
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят.
Ръцете хищно повалят жито зряло.
Със остър сърп режат пъпната му връв.
Сред класове на сянка слънцето е спряло.
и пот се лее от мене като кръв.
Във огнен ад замесвам пот и жито.
Нивата очаква наесен пак да сея.
В мен се прокрадва надежда скрита.
… Отново ли ще жъна плод от нея?
© Мимо Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Берекет да е!
-
Харесах!
-
Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
