Жътва

4 дек. 2008 г., 09:54

Поэзия

393 0 3

ЖЪТВА

В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят.

Ръцете хищно повалят жито зряло.
Със остър сърп режат пъпната му връв.
Сред класове на сянка слънцето е спряло.
и пот се лее от мене като кръв.

Във огнен ад замесвам пот и жито.
Нивата очаква наесен пак да сея.
В мен се прокрадва надежда скрита.

… Отново ли ще жъна плод от нея?

Жътва

Свързани произведения

Комментарии

Предложения