С лунен сърп ще зажъна душата на хляба.
И светулки ще втъкна, сякаш лъскав косичник
А смалена нощта ще е лятна и слаба
и към тъмното горе ще праща метличини.
Еднодневките мълком в кръг ще танцуват.
А цикадите песен ще творят мелодична.
Ще се спра пред природния мраморен Лувър,
за да бъда прашинка сред космичното нищо.
© Елия Todos los derechos reservados