Жътвар

4 oct 2009, 17:25

Poesía

493 0 2

Изгърбен насред житните си ниви,

посичащ ги със острия си сърп

и падаха те, сякаш живи са,

ранявани за сетен път.

Полето бе наситено със свещи,

хиляди забрадки на жени,

денят ги бе бичувал със горещото

и те търпяха тихо. Нито вик!

Жътварят там ги ваеше, бе скулптор,

ръцете му извайваха любов -

едни жита в паниците са вкусни,

но там, в полята, страшно е, кат' в ров.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.