Oct 4, 2009, 5:25 PM

Жътвар 

  Poetry
5.0 / 3
495 0 2

Изгърбен насред житните си ниви,

посичащ ги със острия си сърп

и падаха те, сякаш живи са,

ранявани за сетен път.


Полето бе наситено със свещи,

хиляди забрадки на жени,

денят ги бе бичувал със горещото

и те търпяха тихо. Нито вик!


Жътварят там ги ваеше, бе скулптор,

ръцете му извайваха любов -

едни жита в паниците са вкусни,

но там, в полята, страшно е, кат' в ров.


 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »