Жътвар
Изгърбен насред житните си ниви,
посичащ ги със острия си сърп
и падаха те, сякаш живи са,
ранявани за сетен път.
Полето бе наситено със свещи,
хиляди забрадки на жени,
денят ги бе бичувал със горещото
и те търпяха тихо. Нито вик!
Жътварят там ги ваеше, бе скулптор,
ръцете му извайваха любов -
едни жита в паниците са вкусни,
но там, в полята, страшно е, кат' в ров.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Димчев Все права защищены
