Разстоянието разделя тела, но не и сърца...
Въпреки това, моля те, при мен ела.
Някак да живея без теб не ми се получава,
Искам те само за мен каквото и да става.
Фалшиви усмивки, смях на инат...
Не мога да живея без теб в тоз град
Всичко някак празно е и хаотично
Да всявам хаос – за мене е типично.
Върни се, моля те, тук остани.
В този малък град са нашите мечти.
© Donika Jelkova Todos los derechos reservados