От днес ще нося кадифе!

Дори обувките ми,

ще са кадифени...тренди!

Ще нося и коприна тънка, финна!

Ще пия мляко със кафе...

във чаша златна...

Ще си седя сама и пред камината

или на плажа,...ще се уча...

как да попивам тишината...

Как да обгръщам свободата...

Как да освободя таз болка

и тъгата,...която толкова години

трупах във душата...

Как да обичам себе си...

Как да се събера...и бъда цяла...

Как парченце, по парченце

всичко да наместя и да залепя...

да бъда пак отново аз!

И ще ми бъде тъжно...

И ще ми бъде тежко...

Момичето отиде си отдавна...

Аз подарих ти Пролетта

и Лятото...Подадох ти...

дори и Есента си,...

но твоята душа е мъртва!...

Родена мъртва...!

Научена, умело, живот да имитира,

та дори и чувства...

Аз станах твоя плячка...

Изтръгна всичко живо ти от мене...

Сега остава ми едно...

Да се обличам в кадифе

и във коприна!...Да нося тежки,

скъпи платове...Във цвят да се обвия!

Кафето с мляко да си пия...

Да се наслаждавам

на слънцето

и на морето...

Да се надявам да отмият

мъката и болката...

Камината и внучката,...

да топлят дните ми...

И таз любов най-свята,

да е във нощите ми тъмни светлината...

Тъй или иначе...

Ти никога на никого...

Любов и

топлина не даде...

Но как ли да дадеш...

това, което нямаш...

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

12/12/2020