Kадифе
От днес ще нося кадифе!
Дори обувките ми,
ще са кадифени...тренди!
Ще нося и коприна тънка, финна!
Ще пия мляко със кафе...
във чаша златна...
Ще си седя сама и пред камината
или на плажа,...ще се уча...
как да попивам тишината...
Как да обгръщам свободата...
Как да освободя таз болка
и тъгата,...която толкова години
трупах във душата...
Как да обичам себе си...
Как да се събера...и бъда цяла...
Как парченце, по парченце
всичко да наместя и да залепя...
да бъда пак отново аз!
И ще ми бъде тъжно...
И ще ми бъде тежко...
Момичето отиде си отдавна...
Аз подарих ти Пролетта
и Лятото...Подадох ти...
дори и Есента си,...
но твоята душа е мъртва!...
Родена мъртва...!
Научена, умело, живот да имитира,
та дори и чувства...
Аз станах твоя плячка...
Изтръгна всичко живо ти от мене...
Сега остава ми едно...
Да се обличам в кадифе
и във коприна!...Да нося тежки,
скъпи платове...Във цвят да се обвия!
Кафето с мляко да си пия...
Да се наслаждавам
на слънцето
и на морето...
Да се надявам да отмият
мъката и болката...
Камината и внучката,...
да топлят дните ми...
И таз любов най-свята,
да е във нощите ми тъмни светлината...
Тъй или иначе...
Ти никога на никого...
Любов и
топлина не даде...
Но как ли да дадеш...
това, което нямаш...
Valentina N.V. ( Valentina Mitova)
12/12/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
