Кадифено
С кадифена нежност
гали ме дланта ти,
топла
като твоите очи,
а те са близо
и така големи –
как искам
да притихна в тях...
И аз потъвам бавно,
вливам се във тебе,
в твоя ритъм
дишам с теб...
А луната,
ням свидетел вечен,
изчервена е от срам.
В миг потръпвам,
ти
с дъха си ме завиваш
и тиха нега
се разлива в мен.
Галиш ме...
Гали ме дъха ти...
... но във моя сън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
