8 oct 2015, 23:22

Кафе

  Poesía » Otra
1.1K 1 4

Сега нежно ще се измъкна

от прегръдката на плюшеното мече,

в топлите пантофи ще се вмъкна

и нетърпеливо ще си направя кафе.

Светът все още спи

ще го погледам от високо,

докато злобата му още си мълчи.

Блокче шоколад или три

се борят със старата ми пижама,

с топлите ми, залепнали очи,

със слънчевата ярка панорама.

Подготвям се навън да изляза

от цяла вечност почти.

Пиша си тук и пак закъснявам,

но кафето ми виновно шепти:

„Изчерпах се вече, а работата не чака –

хайде върви!!!“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мога да спра да се смея за "Мъско"! Да, като малките деца имам плюшки...а за монетата, не е за хвалба, звучи като за психото, но какво да се прави!
  • Амиииииии, не знам голямо ли е, малко ли е... Мъжко ли е, женско ли е...
    Аз като бях малък - на 3-4 г., имах едно мече. Щях да го кръстя Медунчо. Но всяка нощ спах с него и не знам как съм се въртял и съм го бутал, та всака сутрин си го намирах под леглото. Тогава реших и го кръстих Мръско. Само че децата не казват хубаво "р" и го произнасях Мъско.
    Твоето може да е Рунтавелко, Косматко, Мецанка, Сладунка, ако има коремче - Дундьо, може да е Пухчо, Линда или просто Мечо...
    А за монетите - явно твоята е много специална и интересна!
  • Благодаря много,Велин кафето ми помага да приемам по-леко безсмислиците в деня си А за името на мечето приемам предложения Няма как да не е разнопосочно , при мен монетата има много повече от две страни.
  • Как се казва плюшеното мече?
    Хубаво кафе си сътворила, усетих аромата.
    Хубав стих! И ти пишеш разнопосочно и с различни настроения в един стих.
    Поздрави, Радост!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...