Кафе
Сега нежно ще се измъкна
от прегръдката на плюшеното мече,
в топлите пантофи ще се вмъкна
и нетърпеливо ще си направя кафе.
Светът все още спи
ще го погледам от високо,
докато злобата му още си мълчи.
Блокче шоколад или три
се борят със старата ми пижама,
с топлите ми, залепнали очи,
със слънчевата ярка панорама.
Подготвям се навън да изляза
от цяла вечност почти.
Пиша си тук и пак закъснявам,
но кафето ми виновно шепти:
„Изчерпах се вече, а работата не чака –
хайде върви!!!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Димитрова Все права защищены
