1 ene 2008, 21:49

Кафе

  Poesía
1.2K 0 2
Нашето ежедневие започва с чаша кафе,
понякога горчиво, понякога сладко може да е.
С кафето точно приляга нашето сутрешно настроение,
горчивият вкус е простичкото ни вдъхновение,
сладкото у него е рядко срещано явление.
Кафето е старт за деня ни,
с него рядко започва нощта,
но то почти винаги ни буди с усмивката на любовта.
Кафето - горчиво и сладко,
когато е в повече - не можем да спим,
когато го няма - не можем нищо да търпим.
Още то ни зарежда с емоции за сивия ден,
с вкус на любов разтреперва,
и ни залавя в неговия плен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с обич за кафето...заслужава си...
    и аз обичам много кафето и без него не мога.
    честита 2008г.! бъди щастлива!
  • И при кафето,както при всичко останало, най-важен е въпроса за правилната дозировка...Да не е повече,нито по-малко.Допи ми се кафе

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...