6 ago 2013, 11:11

Кафе на разсъмване...

  Poesía
1K 0 18

                                                                                    ... в полоні теплоти...

 

Обичам вкуса на горещо кафе
когато разпуква навън синева

когато в прозорците нежно небе

обгръща очите ми в синя тъга...

 

... когато по устните вятър сълзи

и бавно в косите съня ми завива

и стихнали в дланите бледи следи

изгубили пътя си тихо заспиват...

 

... и някак забравям че вече е ден
забравям дори че отдавна те нямам

изплитам дъха ти в страните по мен

от няколко стъпки танцували в пясъка...

 

... и сламено слънце навървя вълни

и ниже си обич от малки черупки

не тръгвай към утрото... нека поспи –

след всяко кафе в мен е пусто...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • !!!
  • ... и някак забравям че вече е ден
    забравям дори че отдавна те нямам

    Но пък хубаво написано! Поздрав, Бети!
  • ... не е толкова просто, Ани, всъщност... не го мисли... харесвам думите ти, благодаря ти!

    Благодаря на всички за споделеното!
  • Ще ти напиша като коментар части от един много стср мой стих.
    На разсъмване,
    когато се събуждаш,
    се усмихвай.
    ......
    По перваза на прозореца
    се любят гълъби.
    Усмихни се,
    да не ги прогониш.
    И когато си заминат,
    пак се усмихни.
    Просто се опитай
    със усмивка да дочакаш
    и да се дкоснеш
    до тъгата на нощта...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...