Кафе на разсъмване...
... в полоні теплоти...
Обичам вкуса на горещо кафе
когато разпуква навън синева
когато в прозорците нежно небе
обгръща очите ми в синя тъга...
... когато по устните вятър сълзи
и бавно в косите съня ми завива
и стихнали в дланите бледи следи
изгубили пътя си тихо заспиват...
... и някак забравям че вече е ден
забравям дори че отдавна те нямам
изплитам дъха ти в страните по мен
от няколко стъпки танцували в пясъка...
... и сламено слънце навървя вълни
и ниже си обич от малки черупки
не тръгвай към утрото... нека поспи –
след всяко кафе в мен е пусто...
