9 may 2021, 0:31

Кафе със сол

919 3 11

Като лавина стичат се коли,
претъпкани със пояси, хавлии.
Поток към плажа върволи
омесен с пот на мераклии.

 

Затлачва се брегът от хора.
Чадърите са шамандури.
Морето гълта без умора
и граждани и селяндури.

 

Какъв е тоз' мерак неистов
да се изпържиш като цаца?!
А после в парка многопистов
да мажеш с кремче телесата.

 

Опитвам се, но не разбирам
дали е някаква зараза.
Връхлита ги, а после спира
и се изнасят на талази.

 

Седя, кафенцето си пия,
на сянка седнал, полугол.
Не полудяваш като тия
щом в кофеина слагаш сол.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ninalubomirova86 (Нина Петкова), кафето със сол е ирония, зад която се крие образът на човек живеещ до морето - толкова морска вода е изпил вече, че солта в кафето не му прави впечатление И точно тези, които не са пили кафе със сол, са "луднали" да идват на море.
  • Хахахаха голям купон
  • В кафето не трябва да има сол. За първи път чувам за такава комбинация!
  • Разсмя ме от сърце! И мен ме дърпа към морето, ама ще изчакам да ми паднат килограмите! Да не станем много шамандурите! 😁
  • Текилата е добра идея, може би като последна мярка Е, ти пък много лесно се отказваш!?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...