9.05.2021 г., 0:31

Кафе със сол

916 3 11

Като лавина стичат се коли,
претъпкани със пояси, хавлии.
Поток към плажа върволи
омесен с пот на мераклии.

 

Затлачва се брегът от хора.
Чадърите са шамандури.
Морето гълта без умора
и граждани и селяндури.

 

Какъв е тоз' мерак неистов
да се изпържиш като цаца?!
А после в парка многопистов
да мажеш с кремче телесата.

 

Опитвам се, но не разбирам
дали е някаква зараза.
Връхлита ги, а после спира
и се изнасят на талази.

 

Седя, кафенцето си пия,
на сянка седнал, полугол.
Не полудяваш като тия
щом в кофеина слагаш сол.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ninalubomirova86 (Нина Петкова), кафето със сол е ирония, зад която се крие образът на човек живеещ до морето - толкова морска вода е изпил вече, че солта в кафето не му прави впечатление И точно тези, които не са пили кафе със сол, са "луднали" да идват на море.
  • Хахахаха голям купон
  • В кафето не трябва да има сол. За първи път чувам за такава комбинация!
  • Разсмя ме от сърце! И мен ме дърпа към морето, ама ще изчакам да ми паднат килограмите! Да не станем много шамандурите! 😁
  • Текилата е добра идея, може би като последна мярка Е, ти пък много лесно се отказваш!?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...