iral (Мария Гюзелева)
36 448
4 may 2008, 11:40

Кафето 

  Poesía
996 0 8
 

Измъчвам си сърцето - то не стене,

със разума се подигравам - той крещи.

Пред мен кафето още е студено,

но в мислите ми пак дими.

 

Сърцето се обажда полугласно.

А разумът надвиква ме вес ден.

Дори кафето вече е наясно

какво се случва вътре в мен.

 

Раздирана - не ще и дума -

пак викам по сърцето си, уви.

Но то въздиша толкоз шумно,

че нищичко не чува и

 

кафето - виж - изстинало е пак.

Студено как да го изпия, как!

© Мария Гюзелева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??