iral
36 el resultado
Тя е плътна...
Толкова плътна,
колкото може да бъде
без гласа ти и теб...
Тя е тиха... ...
  659 
Светът ни е на две разрязан,
такъв харесва ми, нали -
очите ти отново отразява -
очите ми са две луни...
Красива съм със тях, нали? ...
  507 
Ръцете ти ми шият болеро,
ще го наметнат пак върху ми;
една усмивка пак на Пиеро
Малвина ще събуди, ще целуне
очите ми със цвят на тишина, ...
  1035 
Тигрови спомени за небе,
за тишина, за луна и за нощи,
някой, който не бе,
ме сънува във спомени още.
Бели ризи и топли криле, ...
  624 
- Ела, ела да видиш какво има тук! - провикна се от гробницата Станой и аз, естествено, зарязвайки почистването на една амфора, се втурнах към него.
- Такава красота не е намирана преди! - развълнувано бъбреше той и ме поглеждаше изпод вежди. - Виж, Яворе, това ще бъде поставено в Националния истори ...
  762 
Венеция в прегръдките на спомена ми спи...
Разтеглени са устните в гондоли
и някъде в небето ú лети
един гълъб и синевата моли
за повече сияйна красота... ...
  737 
Ляга луната
в твоето ложе
като жена-самодива
в косите,
русалка ...
  492 
Четвъртък
цвъртене на лястовици
под моя прозорец
завръщам се
завръщаш се ...
  632 
Въведоха ме те тогава.
Така е, като обещаха.
Нагоре се изкачвах във забрава -
безброй обаче бяха стъпалата.
Но минах ги. Оставиха ме горе. ...
  755 
Кората на дървото се напука.
От студ, а може би от скръб?
Луната мълком стича се в олука,
отместиш ли я - зее празен кръг.
И нищото прегръща самотата, ...
  569 
Върху масата кошница грее.
Ябълки, круши и дюли от нея
надничат омайни, надничат смутени,
целите от лъчи и зари упоени.
А до кошницата - гроздове зреят. ...
  567 
Раменете ми пак потреперват безмълвно.
Взе ми лятото, слънцето взе!
И в прозореца есенни мълнии
днес отпускат смирено криле.
Каза ми нещо - какво - не запомних. ...
  1470  14 
Трябваше теб да те има, нали?
За да усетя пулса на лятото
и на пясъка, който гори.
За да напомня за мен, непознатата,
трябваше теб да те има, нали? ...
  680 
12 наближава.
Часовникът
издиша полунощ.
Един щурец
с дъха си ...
  730 
Издишам във стъклата лято,
а вън усмихва се нощта.
И ужким всичко е познато,
а непозната идва есента.
Прозореца разтваря и нахлува ...
  1000 
По устните ми -
напъпили обещания.
За целувки.
Неопитани никога.
Несънувани. ...
  612 
Тъгата ми синьо-лилава
с ледени пръсти рисува
върху моя зимен прозорец
предстоящата пролет.
Ще се пукне в прозрачно небето, ...
  761 
Измъчвам си сърцето - то не стене,
със разума се подигравам - той крещи.
Пред мен кафето още е студено,
но в мислите ми пак дими.
Сърцето се обажда полугласно. ...
  944 
Венец връз косите ми.
Върбов венец.
Отстрани като нимб -
триста слънчеви лъча.
И един нарцис ...
  686 
ЧУДЕСА
... И пак се връщам аз към чудесата.
Какво ли представляват те?
Любовен танц на птици в небесата,
въпрос във поглед на дете... ...
  1201  10 
По-нежна от дъжда напролет
е твоята любов към мен.
Така е омагьосваща, че моля
да бъда вечно в неин плен.
Разбирам я и ме разбира. ...
  1994  13 
Края на март.
Вървя по моите елховски улици и пиейки живителните сокове на слънцето, си спомням за първото напъпило вече дръвче.
Да, няма място за съмнения: пролет е.
И...
Един афиш привлича вниманието ми. ...
  1905 
Ти си моята мъничка тайна,
дето крия под възглавницата си още.
Ти си моята любов непризнавана,
от която събуждам се нощем.
към небесата, без да ми каже. ...
  1054 
Във стихове ще се открия
различна, друга, чужда.Да,
аз зная - те са живата магия,
в която претворяваме света.
И стиховете ме обгръщат, ...
  1518 
Нарисувана
върху вазата стара.
Реката е щрих.
  865 
С черпака небесен
ще загреба звезди
и ще отпия нощ...
  941 
Навътре в сушата, далече от градчето
размахваше във утринта криле.
Блестеше сянката му над градчето,
усущаше се полъх на море.
Над моето градче - частица от морето ...
  968 
Слънцето ме учеше
да съм гореща и истинска.
Небето - да съм
недостижима и безсмъртна.
Дъждът - да съм ...
  1035 
Хиляди въпросителни,
намесени в нашите отношения.
Стотици неизказани отговори,
висящи във въздуха
помежду ни. ...
  978 
Ръка,
очакваща да ме докосне тихо.
Очи, очакващи
да ме изпият нежно.
И сърце, ...
  1010 
Едно глухарче нежност,
две крила
и три разпитващи въпроса.
Достатъчно ми е
да знам, ...
  872 
Сини слънца във безмълвната сутрин.
Дъжд от лъчи във безкрая над мен.
Нещо някъде тихо се пуква.
Руква ден, от поет сътворен.
  978 
Бруля орехи.
Вечерта откривам, че
един грее отгоре.
  1180 
Липсваш ми -
като слънце,
нецелунало моите очи,
като чувство,
безвъзвратно отлитнало, ...
  1043 
Колко красиво!
Есента се люлее
на листце от дъб.
  912 
Пак те питам, Боже,
слънцето защо е,
огъня защо е,
вятъра защо е,
щом не види, Боже? ...
  1045 
Propuestas
: ??:??