Кафето
Измъчвам си сърцето - то не стене,
със разума се подигравам - той крещи.
Пред мен кафето още е студено,
но в мислите ми пак дими.
Сърцето се обажда полугласно.
А разумът надвиква ме вес ден.
Дори кафето вече е наясно
какво се случва вътре в мен.
Раздирана - не ще и дума -
пак викам по сърцето си, уви.
Но то въздиша толкоз шумно,
че нищичко не чува и
кафето - виж - изстинало е пак.
Студено как да го изпия, как!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Гюзелева Всички права запазени
