iral (Мария Гюзелева)
36 448
4.05.2008 г., 11:40 ч.

Кафето 

  Поезия
1297 0 8
 

Измъчвам си сърцето - то не стене,

със разума се подигравам - той крещи.

Пред мен кафето още е студено,

но в мислите ми пак дими.

 

Сърцето се обажда полугласно.

А разумът надвиква ме вес ден.

Дори кафето вече е наясно

какво се случва вътре в мен.

 

Раздирана - не ще и дума -

пак викам по сърцето си, уви.

Но то въздиша толкоз шумно,

че нищичко не чува и

 

кафето - виж - изстинало е пак.

Студено как да го изпия, как!

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??