12 nov 2013, 18:31

Кафето рано сутрин

598 0 0

Кафето рано сутрин

 

 

Кафето  рано сутрин 

как сладко е, 

а всъщност толкова горчиво.

Отпиваш ситни глътки 

и си мислиш за деня прииждащ.

Чуваш писъка на птиците 

и ромолене на поток,

светът е толкова обширен,

а ти си толкова в обков.

 

Душата ти е празна 

досущ като чаша от кафе,

и черна, и невзрачна, 

потънала в други светове.

На бавни глътки преминаваш 

от минало в реалността,

а мирисът на твоето кафе,

това е вечността! 

 

Живееш в свят обсипан 

с хиляди неща:

и лукс, и топлина, и хладина,

а търсиш своята изгора: 

Пламъка, даряващ любовта, 

изгубен си сред хиляди въпроси,

едни са прости, други сложни, 

навяващи спомени безбожни.

Едни решил си - други не,

но никога предал си се!

 

А това въпрос ли е?

Ти луташ ли се или не?

Ти тук ли си и там ли си,

в едно и също време 

и колко тежко е да носиш своето бреме...

Душата ти скована е,

изгубена сред светове,

размита, празна, боса 

тя търси брод и път,

през които да премине,

тя търси цел,

която да изпълни 

и човешкото у теб да върне.

 

Да вървиш по този път 

не ще е лесно,

ще има спънки,

ще има болка и тъга,

но казвам ти, съдба,

досущ като кафето,

кога започнеш го е черно, мътно и с каймак,

ти спиш и чувстваш приятен аромат,

кога завършиш го обаче, 

си буден и готов

да изпълниш днескашния си възход!

С енергия и нови сили зареден,

готов си да пребориш този ден!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Димчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...