На стара пейка под самотна липа,
Често залеза посрещахме ние.
И на кристално чистата река,
с обич, старата кола си миехме.
Без пейка е сега нашата бяла липа,
и залеза отделно чакаме ние.
Не е кристално чиста буйната река.
и всеки сам... новата кола си мие
.
Къде ли си сега
Дали и ти не можеш да заспиш
.Или си с друга, някъде в разкош
и с нея щастие опитваш да делиш
.
Отчаяно се свива моето сърце.
Живея със несбъднатите ни мечти.
Тежи ми самотата... и нощ и ден
.Кажи ми
, ти щастлив ли си? Кажи!
Ах, времето пълно със спомени,
безкомпромистно тече си само.
Но винаги нещо скъпо отнема ни
и нищо не ни връща..... Защо ?© Пепа Деличева Todos los derechos reservados
И остават само спомените!
А, ако можехме да збаравяме, дали щеше да е по-добре!?