11 abr 2009, 16:34

Кажи ми

  Poesía
1.1K 0 6

Кажи ми, че обичаме душите си
и който веднъж докоснеш, вечно в теб остава.
Кажи ми, че знаеш всеки от теб отлитнал,
как в сърцето си завинаги да притежаваш.

Кажи ми, че каквото и да стане,
за мен ще плачеш по веднъж в годината,
и че светът ни, приказно виртуален,
като ураган през теб е минал.

Кажи ми, че още ти се свива,
когато светна в синьо на екрана.
Кажи ми, че дори да си отивам,
аз вечно твое слънце ще остана.

Кажи ми, че всяка моя сълза ще ти пари
и ще ме чуваш, когато нощем ти шепна.
Кажи ми, мое най-безценно притежание.
По един цвят в дъгите си нарисувахме и ще си бъдем вечност.

11.04.2009г.
гр. Пловдив



На един човек, който обичам безкрайно много и носи най-богатата, и завладяваща душа, до която съм имала удоволствието да се докосна. Благодаря ти, че те има, че си бил част от живота ми, че ме допусна да бъда част от твоя  и че винаги ще се имаме по някакъв начин.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...