Кажи ми, че обичаме душите си
и който веднъж докоснеш, вечно в теб остава.
Кажи ми, че знаеш всеки от теб отлитнал,
как в сърцето си завинаги да притежаваш.
Кажи ми, че каквото и да стане,
за мен ще плачеш по веднъж в годината,
и че светът ни, приказно виртуален,
като ураган през теб е минал.
Кажи ми, че още ти се свива,
когато светна в синьо на екрана.
Кажи ми, че дори да си отивам,
аз вечно твое слънце ще остана.
Кажи ми, че всяка моя сълза ще ти пари
и ще ме чуваш, когато нощем ти шепна.
Кажи ми, мое най-безценно притежание.
По един цвят в дъгите си нарисувахме и ще си бъдем вечност.
11.04.2009г.
гр. Пловдив
На един човек, който обичам безкрайно много и носи най-богатата, и завладяваща душа, до която съм имала удоволствието да се докосна. Благодаря ти, че те има, че си бил част от живота ми, че ме допусна да бъда част от твоя и че винаги ще се имаме по някакъв начин.
© Събина Брайчева Всички права запазени
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=163720
***
Пишеш прекрасно, отново един много силен стих. Много харесвам поезията ти!