КАЖИ МИ...
Моля те, кажи ми пак онези думи,
които шепнеше с притворени очи,
когато сладката омая помежду ни,
времето се мъчеше да заличи.
Когато слънцето докосваше ни сутрин,
и ний обичахме блажено да лежим,
преди с усмивка да ни вдигне утрото...
“Обичам те, любими!”, ми кажи.
29. 6. 2006 г.
Добрич
© Румен Ченков Todos los derechos reservados