8 feb 2009, 15:22

Кажи на твоя Бог! 

  Poesía
616 0 8
По дяволите!
Прегърни ме!
Вдигни към мен ръце.
В гърба ти пак притискам
премръзнало лице...
По дяволите!
Докосни ме!
От мене жадно пий.
Затварям зад очите
неплакани сълзи.
По дяволите!
Изкрещи ме!
Кажи на твоя Бог -
проклинам го през дните...
Копая нощем гроб.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Готини сте и ме усмихнахте яко!
    Пети,Ася-може,ма не опитвайте
    Васко,благодаря Ирен,Еми,добре наминали!
    Вал,ей ти сценка Скъпата се кара с теб(епитетите са нецензурни)слушаш със скръстени ръце и лека досада(поради честотата на явлениетов даден момент тя прекаляваи ти обръщаш граб.
    Винаги разбирам кога съм минала границата
    Усмихната седмица на всички!
  • Уж вдигни към мен ръце пък... в гърба ти се притискам. Иначе добре, хареса ми, но оправи това, че нещо не се връзва.
  • ей, мн готино!
  • Опс, това съм го пропуснала, сигурно съм се разсеяла от нещо , както и да е, няма да се отплесвам повече
  • Аси, явно не съм наясно, че може прегръдката да е лице в гръб, а същевременно той да е вдигнал ръце...
  • Мисля че заглавието е много точно защото понякога Бог или съдбата си наумяват нещо заради което ние страдаме... 6
  • Пети, то и в гръб става, прегръдката
  • Може би трябва да е "В гърдите ти притискам", понеже няма как да е в гърба, а иначе да е прегръдка!
    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??