2 abr 2006, 10:25

Кажи "Не" на дрогата

  Poesía
2.2K 0 5

Плача,защото съм сама,
плача,защото смъртта,приятелю,
подаде ти ръка и
тръшна зад гърба ти черната врата.
Проклиням мига в който
иглата спря се в твоята ръка
и дрогата разяде добрата ти душа.
Всичко стана толкоз бързо-
вървяхме с тебе из града,
когато ти се свлече върху сухата земя.
Небето се разтресе-започна да вали
и сърцето спря да бие в твоите гърди.
Кажи ми как да спра да плача,
когато черна роза съхне върху
каменната плоча.
Със смъртта мога ли да се преборя,
когато теб те няма,
за да бъдеш мойта воля?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нати Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...