Плача,защото съм сама,
плача,защото смъртта,приятелю,
подаде ти ръка и
тръшна зад гърба ти черната врата.
Проклиням мига в който
иглата спря се в твоята ръка
и дрогата разяде добрата ти душа.
Всичко стана толкоз бързо-
вървяхме с тебе из града,
когато ти се свлече върху сухата земя.
Небето се разтресе-започна да вали
и сърцето спря да бие в твоите гърди.
Кажи ми как да спра да плача,
когато черна роза съхне върху
каменната плоча.
Със смъртта мога ли да се преборя,
когато теб те няма,
за да бъдеш мойта воля?
© Нати Всички права запазени